понеделник, 20 февруари 2017 г.



За различните видове професионална безизходица и пътешествието отвъд тях!

От Елена Миткова

            В различните периоди от живота, всеки от нас изпитва в различна степен незадоволеност от позицията, която заема, въпреки че няма представа какво да прави. Един от първите въпроси, който трябва да си зададете в такъв момент е: „Ако нямах никакви ограничения и нямаше за какво да се тревожа, какво бих избрал да правя?” Ако няма препятствие пред вас – реално или въображаемо, какво бихте си мечтали да постигнете?
            Честният отговор на тези въпроси ще ви даде възможност да погледнете онова, което наистина бихте искали да правите в този живот. Щом се освободите от преструването, страха и липсата на вяра, ще можете да видите истинските си цели. Нещо повече - ще можете да обмислите обстоятелствата, които си мислите, че ви ограничават. Подобни прозрения са суровият материал за подготвителната работа. Някои елементи от вашия живот, които вярвате, че са налице, може и да не са. Може да откриете страхове и очаквания, които се оказва, че задържат развитието ви. Нови идеи е възможно да изплуват – директно или косвено, например, когато си кажете: „Харесвам рисуването, но работя в сферата на технологиите, а и това е добра професия”.
             Не всеки, който работи в сферата на технологиите, е богат и не всеки художник е беден.Определящият фактор е степента, в която работата и този, който я върши, си подхождат.Колкото повече внимание отделяте на основните си потребности, толкова по-успешни ще се чувствате.Това е ключът към продуктивността и творчеството в един подвижен и конкурентен пазар, където са важни бързата и точната реакция на променящите се изисквания.
            Обикновено дълбоко в себе си човек знае какво иска да работи и този, който създава приспособяваща се към промените среда с мрежа от подкрепящи връзки, поддържа способността за развитие и стига до по-добре фокусиран професионален избор.
            Застоят е еволюционна част от нашия растеж и развитие като човешки създания. Професионалният застой не е на всяка цена символ на провал.Може да се окаже добра възможност за временно спиране и вслушване във вътрешния ни глас и потребности и да е вид помощ да разпознаем важни модели на поведение. Когато разпознаем определени повтарящи се модели, може би ще разберем и какво ни е довело до изчерпването и кое е това, което ще ни отведе до нов растеж. Застоят е край, но е и начало- често пъти болезнено, объркващо и фрустриращо. Но ако се изправим срещу него е по-добре да го приветстваме и да се справим с него. То само ще ни обогати.
            Ще ви изброя 10 категории на професионален застой, с които хората най-често се сблъскват:

1.      Забранено ми е да осъществя истинския си избор на кариера.

Много често затрудненията, които изпитваме при избора си, лежат в миналото. Голяма част от хората се изправят пред класическия конфликт на неосъществения родител – родителят, който иска мечтите на децата му да се осъществят, но не може да го позволи. Вътрешната болка и несъзнаваната ревност са свързани с чувството на родителя, че самият той е пропуснал своя шанс. Родители, на които е било отказано позволението да осъществят истинския си избор, на свой ред не са способни да позволят на децата си да го сторят.

2.      Забранено ми е да знам, че изборът е мое право.
Към тази категория могат да се причислят хора, на които им е отказано позволението да знаят какво искат да правят , как или какво да изберат. Това често се случва на деца, чиито родители са разведени формално или емоционално.

3.       Не зная какво да избера или как да го правя.
Тази категория включва хора, които предпочитат да не знаят какво искат да работят и толкова. Най-известен от тази категория е Питър Пан. Очевидно той не е имал никакво желание да живее в реалността.
            Вечният студент, който никога не успява да завърши, е съвременното превъплъщение на Питър Пан. Той скача от една специалност на друга, сменя курсовете си и когато го попитат с какво се занимава, обикновено отговаря: Още съм в университета, т.е „Не съм избрал още, защото не знам.”
            В категорията „Не знам” попадат и децата, които се подчиняват на професионалния избор , който правят родителите им за тях , а после се подчиняват и на социалните норми в обществото. Много от тях остават недоволни от живота учители, лекари или инженери, които са избрали занятие, каквото се е очаквало от тях да изберат, но в повечето случаи то не съвпада с вътрешните им потребности. Това води до хронично недоволство и безкрайна търсене на професионално удовлетворение.

4.      Забранено ми е да приема, че изборът е подходящ за мен.
Съществуват и един такъв тип хора, на които е позволено да избират и да намерят удовлетворение, но на които не е позволено да признаят това нито външно, нито дори пред самите себе си.
            Хора, които преживяват такъв вид забрана, са по-скоро деца на родители, които са живели с непрекъснатото чувство за неосъщественост.

5.      Не зная как да реализирам изборите си.
Към тази категория можем да причислим хората, които знаят какво искат, но не знаят как да стигнат до него или какви професионални инструменти трябва да си набавят. Такива хора са изложени на големия риск никога да не получат удовлетворение. Сред тях са мнозина очарователни , доказани таланти, които се отличават с упоритост и смелост, но които не могат да фокусират своите възможности и да направят решителния скок. Виждат ясно целта, но не могат да определят пътя или средствата, които ще ги отведат до нея. 

6.      Не искам да знам какво е истинското ми призвание.
Тази категория включва хора с прекалено големи очаквания за себе си, за които е почти невъзможно да приемат истината за призванието си, тъй като посвещаването изисква цялото им съществуване и може да застраши истината им за себе си.
Съзнавайки това и тъй като в концептуалния им свят няма място за компромис, те понякога предпочитат да стоят отстрани, докато обстоятелствата се променят в тяхна полза. Тук спадат и перфекционистите. Те си поставят точни задачи, но пътеката за реализация е толкова мъчителна, че някои предпочитат да се откажат, преди да са поели по нея. Потребността от съвършенство е жестоко нещо.

7.      Нерешителен съм, но дълбоко в душата си знам какво искам да правя.
Взимането на решения означава поставяне на граници- нещо, което е проблем за мнозина, които трудно се спират на определен избор.

8.      Нерешителен съм и не мога да се спра на никакво решение.
Много талантливи хора не могат да направят избор. Те се наслаждават на професионалните си победи и сменят професия след професия. Залъгват се , че някъде има още някакво занимание, което не са открили. Такива хора изпитват проблем да се ангажират дългосрочно с каквото и да било. Колкото повече се задълбочава връзката им с някого или с някакво занимание, толкова по-задушени се чувстват и бързо търсят най-близкия изход, за да могат отново и отново да повторят този цикъл.

9.      Професионалният ми избор е повлиян от преживяна лична драма.
В тази категория влизат всички онези, които  са преживели тежка травма, отклоняваща първоначалния им избор от естествения път.

10.  Кариерата ми е повлияна от борбата ми да се справя с неща, преживени в детството.
Последната група се състои от хора, които в ранен етап от живота са минали през събитие, което продължава да ги блокира в приложението на дарбите им. Някои от тях дори се опитват да превърнат тази случка в своя професия.


Всеки процес на осъзнаване на случващото се и на неговото значение изисква сериозна инвестиция и ангажимент. Бъдете смели и не се страхувайте да търсите и намирате себе си! И най-важното – никога не се разделяйте с мечтите си!

събота, 18 февруари 2017 г.



КАК ДА ИЗЛЕЗЕМ САМОСТОЯТЕЛНО ОТ ДЕПРЕСИЯТА?

Депресия ... Когато сме млади си мислим, че това не се отнася за нас! И вече малко пораснали, поработили в екип в продължение на няколко години, изпълнявайки всички задачи навреме, ние разбираме, че младежкият ни ентусиазъм е изчезнал, че все по-трудно можем да си отдъхнем пълноценно и изведнъж започваме да се чудим как да се измъкнем от депресията.
Понякога изглежда така, сякаш целият свят е против нас: нещата не вървят, взаимоотношения с други хора са проблемни и ние постоянно сме недоволни и неудовлетворени от себе си. Обикновено всичко това свършва с депресия. И така, какво е това и "как да се отнасяме към нея?"
В психологията зад термина "депресия" стои психично разстройство, при което човек губи способността да се радва на живота.

В действителност в депресия може да ни вкарат не само сериозни проблеми, но също така и различни дребни неща, които изведнъж ни се стоварват върху главата.
За да излезем от депресията самостоятелно е необходимо първо да осъзнаем, че се намираме в нея и да потърсим причините за нейното възникване.

Преодоляване на мързела
Обикновено един от основните симптоми на депресията е мързела и нежеланието да се прави каквото и да е. Понякога човек е готов да се търкаля в леглото дни наред. Тук изходът е само един - да започнем да се борим с този проблем. Дори ако сме в отпуска или през почивните дни, да станем сутрин, да си оправим леглото, да вземем контрастен душ, да се приведем в ред и да се захванем с работа. Дори работата да не е много важна и да не е много спешна, в този момент тя е от жизненоважно значение за нас.

Физическо натоварване или занимание със спорт
Спортуване или основно почистване. Физическите упражнения осигуряват необходимото натоварване на организма, "изваждат" от главата ненужните и затормозяващи мисли.

Здравословна диета
Отказът от храна, физическото и умствено изтощение - също са резултат от депресия. Ако нямаме никакъв апетит и не ни се иска храна, хубаво е да си припомним любимите ястия. Чаша от любимия сок или палачинките на баба със сладко от вишни ще повдигнат настроението на всеки. Наличието в менюто на повече плодове и зеленчуци ще ни зареди с бодрост и жизнени сили.
Но не трябва да решаваме проблемите си със пакетче бисквитки или други сладки изкушения. Впоследствие това задълбочава депресията за неопределено време, поради натрупването за кратко време на излишни килограми. За жените това не са просто килограми, а истинска трагедия!

Общуване

По правило, човек, намиращ се в депресивно състояние, избягва всякаква комуникация и не иска да вижда никого. Това е погрешно. Не е нужно да се затваряме в себе си и да подхранваме своите проблеми. Не трябва да отказваме срещи с приятели, предложения от млади хора и роднини. В светлината на прожекторите, там където животът кипи, много скоро няма да остане и следа от депресия.

Труд
Работата най-добре може да ни помогне да излезем самостоятелно от депресията. Потапяйки се в работните проблеми, веднага ще изместим личните на заден план. Ако не обичаме това, което правим (сега е често срещано), трябва да помислим за нещо, което ни е по душа. То трябва непременно да ни радва и вдъхновява. Нека си припомним своите детски мечти, които по някаква причина не сме могли да осъществим. Както знаем, мечтите имат свойството да се сбъдват, особено ако положим известни усилия в тази посока.
С други думи, да си оставим колкото се може по-малко свободно време и да се постараем да бъдем винаги заети с работа и да сме в постоянно движение. Не напразно казват, че движението е живот.

Да се научим да се радваме на малките неща.
Депресираният човек до толкова зацикля в себе си и в своите проблеми, че престава да забелязва живота, такъв какъвто е и той преминава незабелязано покрай него. Трябва да положим усилия и да не позволяваме на временната слабост да ни лиши от удоволствието да виждаме живота всеки ден и всеки миг, да се наслаждаваме на всичките му прелести.

Да не мислим само за себе си
В състояние на депресия човек не вижда никой и не разбира нищо, освен собствените си преживявания. Не трябва да позволяваме да затънем в собствените си проблеми, те не са най-лошото нещо в живота.
Нека помислим за това, че някъде други хора, например, нямат какво да ядат или няма къде да живеят или губят любим човек. Осъзнавайки това, всички наши проблеми ще ни се сторят толкова малки и безобидни, че е излишно да се притесняваме за тях. Нека не бъдем егоисти и да се огледаме наоколо, възможно е на някой от нашите близки или приятели, наистина да му се е случило нещо лошо, а ние да не забелязваме или да не искаме да забележим.

Да осъзнаем своята значимост
Понякога причина за възникването на депресията става мисълта за нашата безполезност и ненужност в този свят. Това обикновено се случва след развод, загуба на работа, неосъществени плановете или несбъднати мечти. Първо, трябва да осъзнаем, че не сме всесилни и не всичко ни е подвластно.
Ако в даден момент нищо не ни се получава и буквално всичко се обърка, това не е причина да се отчайваме и потискаме.
Да, понякога хората правят грешки, да, понякога нещата не вървят добре, но това е само понякога. В крайна сметка, всяка грешка и несполука е просто придобиване на опит или урок, който ще ни помогне в бъдеще да не грешим. Ние трябва да се учим да гледаме на нещата от живота под различен ъгъл, защото всичко е относително. В никакъв случай не трябва да се корим и принизяваме, съвсем друго нещо е конструктивната и обоснована критика от време на време.

Почивка
Това е най-добрият лек за всички болести. Ако можем да отидем някъде по-далеч от дома, да сменим обстановката, трябва да се възползваме от това веднага. Ако се наложи може да си вземем неплатен отпуск и да си позволим малко да си отдъхнем. В края на краищата не можем постоянно да решаваме безкрайни проблеми и да се справяме със сложни ситуации.
Не си струва да прекарваме свободното си време у дома, тъй като в този случай не можем да избягаме от проблемите. Най-доброто "лечение" на депресията е със слънчеви лъчи, топло море, танци до припадък. Нищо чудно, защо много момичета пишат по форумите: "Само една нощ луди танци с безгрижни приятели и отново съм примерна съпруга и майка".