Как мислите и емоциите ни влияят на здравето  - ЧАСТ 2

Болестта и нейният психологичен еквивалент или как мислите и емоциите ни влияят на здравето

В човешкото тяло се отразява всичко, което протича на съзнателно и безсъзнателно ниво. Разумът притежава свои собствени механизми за самовъзстановяване. Той има специални модели и символи, за предаване на съобщения, когато нещо дълго време не е наред и води до дискомфорт.

Човек възприема информация чрез 5-те сензитивни канала - зрение, слух, обоняние, осезание и вкус.  Всеки индивид има съзнателни сетивни граници на възприятие, обусловени от  органите, които ползва във всекидневния си живот. На подсъзнателно ниво тези граници са неограничени. Чрез езика, националността, обичаите и традициите на етноса, историята на народа и държавата, към която принадлежи, човек използва социалния  опит на групата. Този социален опит е пречупен през призмата на личната индивидуалност, която започва да се формира още в момента на раждането. Личната индивидуалност  е съвкупност от мисли,  емоции, навици, преживявания, интереси, модели на поведение, начини на реагиране спрямо едни или други събития, отношение към себе си  и към близките хора, отношения и вярвания за света и другите. 

Така се формират специфични, строго индивидуални, предписания, убеждения и вярвания на подсъзнателно ниво, които създават личната реалност на човека. Всеки човек живее в собствения си свят, който се отличава от света на другите. Всеки сам си създава собствен свят под влиянието на възприетото /видяно, чуто, усетено, преживяно/. Личната реалност, ако не ни удовлетворява може да бъде променена, чрез откриване и отстраняване на причините за един или друг проблем.  Това става чрез поемане на личната отговорност за собствения живот.

Още от раждането на детето, възрастните, родителите и членове на семейството започват, съгласно собствените си вярвания, убеждения и ценности да влияят върху  възприятия му за света. Още от ранното си детство човек се научава да приема описанието на света, както го е възприел от близките си, като реална действителност, без да може да различава дали това е так а или не. Липсата на житейски опит и практика в детска възраст, невъзможността на детето да се справя, без помощта на възрастните, не могат да му позволят да прави реална преценка.

Възприятието на детето за света и за другите е отражение на възприятията и вярванията на близките възрастни.  Това е един кръг, предаван от поколение на поколение, като своеобразна подсъзнателна програма за възприемане на света.  Тази програма действа на ментално, психично и физиологично ниво и се задвижва от човешките мисли, желания, намерения и емоции. Мислите са облечени с думи, образи, звуци, чувства, емоции. Те формират моделите на поведение, които зависят от  възприятията, убежденията и представите, формирани от заучените модели  и наблюдаваните програми на поведения.

Най-сложният познавателен психически процес е мисленето. Мислите са форми, образувани в съзнанието, които създават моделите на света и неговото представяне, съобразно намеренията и желанията. Мисленето е процес на отражение в мозъка на обкръжаващия, реален свят. То е резултат от дейността на мозъчната кора. В неговия процес участват сложни вериги от непрекъснато усложняващи се асоциации – мисловни връзки, създадени в сферата на първата и на втората сигнална система. Мисълта притежава силна енергия, която може да създава и формира определени събития в човешкия живот.

Човек възприема съзнателно 18%, като факти, събития и явления от това, което се случва. Останалите 82% са подсъзнателно възприемане на самата действителност или реалност.

Светът на човека е отражение на неговите мисли. Всяка случайност е подсъзнателна закономерност. Промяната в живота е възможна чрез промяна на подсъзнателната лична програма, т.е. чрез промяната на себе си. Подсъзнанието контролира всичко, което се случва в организма, чрез мозъка и функционирането на централната и периферната нервна система. Подсъзнанието има способност да решава самостоятелно каква и  колко информация да подаде на съзнанието. Неутрализирането на личната негативна вътрешна програма води до здрав, пълноценен и хармоничен живот. Мислите са универсални форми на енергия, които притежават съзнателна плодотворна или разрушителна сила. 

Болестите, стреса и всички проблеми на хората са в резултат на несъотвествието между  съзнателните желания и подсъзнателните намерения.

Съвременната медицина се стреми да потиска симптомите на болестите или да отстрани последствията от тях.  Тя в повечето случаи  не се занимава с  психологичните причини отключили болестта.  По този начин болестта не се лекува, а само се ремисира за известен период от време. До момента, когато при срещата на нов проблем, конфликт или стрес болестните симптоми се проявяват отново, но с по – голяма сила, а в не редки случаи заболяването става хронично и остава за цял живот.

Човешкият организъм е едно цяло, което обхваща, тялото, съзнанието и подсъзнанието. Болестта е сигнал, отправен  от подсъзнанието към съзнанието за нарушаване на равновесието в организма на физическо и на психично ниво. Болестта е вид съобщение, което ни предупреждава, че нещо в мислите, чувствата и в поведението ни е в дисбаланс и влиза в противоречие със законите на Вселената. Болестта е резултат, външно отражение на човешките мисли и емоции на физическо  ниво.

Когато един човек живее в постоянен страх, ревност, стрес, гняв, злоба, омраза, това поражда прекалено много вътрешно напрежение, както във вътрешните му органи, така и върху съзнанието му. По този начин органите и съзнанието достигат своя предел на поносимост на натоварване и тогава се включват защитните сили на организма. Появява се болестта, като предупреждение и сигнал, че нещо не е наред.  Болестта се явява, като предупреждение, което предпазва психиката и тялото от разпадане или загубване на жизнените функции. Неразбирането на целта  и смисъла на собствения живот водят до дълготрайно объркване, до стрес, който отключва болестното състояние.

Стресът е система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции на индивида, предизвикани от продължителни, силни или неочаквани физически и психически натоварвания. Стресът не е болест, а защитна реакция на организма, естествен инстинктивен отговор към неблагоприятни  въздействия, който предизвикват физически и/или психически дискомфорт.

Мисловният процес на човека функционира чрез постоянно взаимодействие с външния свят и провокира емоции, които генерират тревожност или спокойствие. Всеки човек изпитва лек стрес в ежедневието си, който може да предизвика напрежение и разочарование. Когато това напрежение започва да се проявява твърде често, продължава дълго време и има интензивен характер е налице комулативен стрес, който води до изтощение и предизвиква определени поведенчески прояви.

ТРАВМАТИЧНИЯТ СТРЕС е резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, което променя, застрашава или уврежда живота.

Всяка една стресова ситуация е придружена с определени емоции. Дълготрайното натрупване на негативни емоционални състояния води до изтощение на психиката и организма, които имат предел на поносимост. Когато стресът и тревожността са дълготрайни, те в един или друг момент достигат до индивидуалният предел и отключват различни заболявания. Натрупването на непреработени стресогенни събития  води до изтощение на организма и на психиката и ги прави особено уязвими. Ако мъчителното безпокойство, относно случващи се събития или такива, които индивида предполага, че могат да се случат продължи повече от шест месеца се поражда  генерализирана тревожност. Тя се отличава с много висока тревожност и притеснения, свързани с ежедневни дейности, страх, придружен от все по-засилваща се негативност и предположения за лоши неща, които биха могли да се случат. Притесненията и страховете са нереалистични, но човекът не осъзнава това. Животът му се превръща в ежедневен страх, тревога, притеснения и безпокойства, които постепенно парализират ежедневието и нормалното му функциониране. Тялото започва да работи, с високо ниво на напрежение, което причинява различни соматични реакции /учестено сърцебиене, потене, треперене, слабост в крайниците, плашещи мисли, високо кръвно налягане, болки в мускулите и стегнатост по цялото тяло, главоболие, безсъние, липса или повишен апетит и др/. Това води до натрупването на дистрес, които отключва болести.

В основата на всяко едно емоционално състояние има осъзнато или неосъзнато субективно преживяване, различно по продължителност и интензивност. Емоциите биват положителни /позитивни/ и отрицателни /негативни/. Всяка една емоция оказва за определен период въздействие върху психиката и действа с определена сила  и дълбочина върху когнитивните процеси и цялостното поведение  на човека. Положителните емоции подобряват хармоничното функциониране и повишават защитните сили на имунната система. Отрицателните емоции нарушават баланса в организма и разрушават имунната система.

Към положителните /позитивните/ емоции спадат: радост, удоволствие, щастие, удовлетвореност, доверие, любов, уважение, умиление, благодарност, блаженство, чувство за безопасност, чувство на облекчение, чувство за чиста съвест, усещане за постижение и т.н.

Към  негативните /отрицателните/ емоции спадат: гняв, тъга, печал, страх, отчаяние, злоба, омраза, негодувание, отвращение, презрение, ненавист, ярост, неудовлетворение, разочарование, злоба, неприязън, завист, подтиснатост, угризения на съвестта, чувство на самосъжаление, ревност и др.

В живота си всеки човек изпитва цялата палитра от емоции и това е нормален процес. Проблемът настъпва, когато негативните емоции преобладават дълготрайно. Тогава човек става тревожен, подтиснат, депресиран. Това се отразява на живота и здравето му. Става особено податлив на стрес и уязвим на стресогенни реакции, а това води до отключването на болести. 

Усмихвайте се повече, благодарете за това, което имате в живота си, радвайте се на хубавите неща и любимите хора в живота ви и стресът сам ще напусне живота ви!

Как мислите и емоциите ни влияят на здравето  - ЧАСТ 1

Болестта и нейният психологичен еквивалент или как мислите и емоциите ни влияят на здравето

Ако човек иска да бъде здрав, то първо  трябва да бъде попитан,
 дали е готов да се отърве от причините за болестта. И едва тогава може да му се помогне.
 Хипократ

Умът те прави здрав или болен, щастлив или нещастен, богат или беден.
Едмънд Спенсър

Между човешкият ум, емоции и тялото има неразривна връзка. Всяко едно емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Човешките мисли и чувства са свързани с определени части на тялото и могат да провокират и отключат различни заболявания.

Нерешените проблеми, конфликтите, дълготрайните страхове, продължителният гняв, омразата, дългосрочната тъга, непреодолените вини оказват влияние върху здравето. Тялото, чувствата и разумът са едно цяло.

Много малка част от хората, дори и не подозират с каква енергия и сила разполагат и разпиляват този безценен ресурс, като пълнят живота си с болка, гняв, омраза, ревност, страдания, недоволство и всякакъв куп негативни мисли и преживявания. Много хора сами си създават излишни и безсмислени стресови ситуации, като се вкопчват в ненужни битки, при които държат на всяка цена да бъдат победители, без да се замислят за цената, която плащат.

Известно е, че дълготрайната тревога и силният стрес могат да предизвикат болестни реакции в организма. Силният и внезапен стрес може да отключи редица заболявания, депресии, инфаркти и дори смърт. Прекалено силният и дълго продължителен стрес, който води до болестни изменения в организма се нарича дисстрес.

Факт е, че радостта от живота и щастието увеличават жизнените сили и енергия и засилват имунната система. Агресивните мисли създават болезнени събития и преживявания, които разрушават имунната система.

Всичко, което е в тялото на физическо ниво е част от цялостното съществуване на личността. Единството на  мислите и емоциите се отразява, както на здравето, така и на болестите. Болестите дават на човека предупреждение, че нещо не е наред в цялостното функциониране, че има някакъв дефицит, нарушаващ целостта и хармоничното съществуване. Това е сигнал, че трябва да се направи някаква промяна, която да доведе до се приспособяването към нови, различни от досегашните действия и  условия на живот.

Ако човек се замисли малко повече за живота си, ще забележи, че болестите или нещастните случаи в живота му, най-често  съвпадат  с времето на значителни промени  в битието му – брак, развод, раждане на дете, загуба на близък човек, загуба на работа, ново жилище, нова работа, нов етап от живота и т.н. Вътрешните конфликти в тези периоди извеждат човека от неговото познато и обичайно равновесие, правят го тревожен и притеснен, страхуващ се от новото състояние и по-лесно податлив на заболявания. В същото време болестта дава необходимото време за адаптиране и приспособяване на човека към новите обстоятелства. Болестта е знак, че трябва да се намали темпото, тя дава време да се преосмисли, това, което се случва, да се преоценят отношенията и  взаимоотношенията и да се поставят на нови плоскости.  

Имунната система  притежава огромен потенциал от защити и една от тях е болестта. Болестта ни предпазва от тотален разпад на психиката. Тя е знак, че нещо в старите модели на действие не работи добре и трябва да се направи промяна, за да се възвърне баланса на цялостното хармонично съществуване на организма.

Имунната система не само произвежда антитела срещу съответните болестотворни  микроорганизми, но създава и имунитет срещу тях, т.е. запаметява за години наред как се произвеждат тези антитела. Тя осъществява регулация на имунитета до хармонично за организма ниво. Съществуват различни фактори, които могат да засилят или да отслабят имунната система.  Имунната система е в тясна връзка и взаимодействие с нервната система.

Нервната система е най-сложната и обширна система в човешкото тяло. Състои се от милиони неврони – нервни клетки, свързани по между си, които ръководят, контролират и интегрират функциите на всички останали органи и системи. Тя кодира и координира дейността на мускулите, следи за правилно функциониране на органите, отправя и спира сигнали от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешната среда.

Голямото количество стрес е най-големият враг на имунната система. При стрес в организма се намалява количеството на лимфоцитите, част от които са пряко свързани с образуването на антитела и изграждането на имунитет. Стресът се поражда при силно нервно напрежение, предизвикано от негативни емоции, породени при стресогенни реакции.

Факт е, че около 75 % от заболяванията са свързани със стреса. Дълготрайните негативни емоции пораждат стрес, които отключва редица заболявания. Болестта е нарушаване на динамичното равновесие на организма на психично, ментално и физиологично ниво.

Още в ранното детство в човека се програмират /формират/ модели за възприемане на себе си, на другите и на света.  Тези модели и убеждения впоследствие определят поведението на човека, неговите мотивационни и ценностни системи. Те изграждат личната реалност на всеки човек. Хората се сблъскват с един и същ свят, но го възприемат различно. Причината за това е в различието на самия човек, в неговото индивидуално възприятие и лична реалност, която всеки сам си създава. Съзнанието на човека възприема не непосредствения свят и реалността, а собствената личната представа за света и реалността. Личната реалност се изгражда на базата натрупаният индивидуален опит, формираните ценности, убеждения и вярвания, които са отражение на преживяванията, чувствата, емоциите и мислите. ВЪНШНИЯТ СВЯТ НА ЧОВЕКА ОТРАЗЯВА  ВЪТРЕШНИЯ.

Човешкият житейски опит е различен. Различни са и условията и средата, в която расте и се развива детето. Всеки човек още от раждането си се намира под различни въздействия и независещи от него външни фактори – семейство, близки, общество, училище, медии и т.н. На базата на тези влияния се формират вярвания , убеждения, ценности и мотивация, чрез които се изграждат модели на поведение и вътрешната нагласа на индивида, която формира личната реалност. Така още в детска възраст, всеки един човек изгражда строго индивидуален модел на лична реалност, с които живее през целия си живот.

Няма добри и лоши модели, те са просто различни. Важното е доколко моделът е полезен и успешен в различните етапи от развитието и живота на индивида. До определен момент и при определени събития моделът може да е успешен и полезен, но при внезапно променени условия, би могъл да създава дискомфорт и конфликтни ситуации. От една страна моделът помага на човека да се справя с живота си, да се адаптира към новите условия в него, но от друга създава определени ограничения и стереотипи, които в даден етап пораждат чувство за неудовлетвореност и непълноценност.

В природата няма нищо случайно, винаги съществува сложен ред от събития, които са неотменна част от нас самите. Хармоничното функциониране на човешкото тяло е отражение на вътрешния баланс и енергия на психологическо и на емоционално ниво. 

Следва продължение.....

За различните видове професионална безизходица и пътешествието отвъд тях!

От Елена Миткова

            В различните периоди от живота, всеки от нас изпитва в различна степен незадоволеност от позицията, която заема, въпреки че няма представа какво да прави. Един от първите въпроси, който трябва да си зададете в такъв момент е: „Ако нямах никакви ограничения и нямаше за какво да се тревожа, какво бих избрал да правя?” Ако няма препятствие пред вас – реално или въображаемо, какво бихте си мечтали да постигнете?

            Честният отговор на тези въпроси ще ви даде възможност да погледнете онова, което наистина бихте искали да правите в този живот. Щом се освободите от преструването, страха и липсата на вяра, ще можете да видите истинските си цели. Нещо повече - ще можете да обмислите обстоятелствата, които си мислите, че ви ограничават. Подобни прозрения са суровият материал за подготвителната работа. Някои елементи от вашия живот, които вярвате, че са налице, може и да не са. Може да откриете страхове и очаквания, които се оказва, че задържат развитието ви. Нови идеи е възможно да изплуват – директно или косвено, например, когато си кажете: „Харесвам рисуването, но работя в сферата на технологиите, а и това е добра професия”.

             Не всеки, който работи в сферата на технологиите, е богат и не всеки художник е беден.Определящият фактор е степента, в която работата и този, който я върши, си подхождат.Колкото повече внимание отделяте на основните си потребности, толкова по-успешни ще се чувствате.Това е ключът към продуктивността и творчеството в един подвижен и конкурентен пазар, където са важни бързата и точната реакция на променящите се изисквания.

            Обикновено дълбоко в себе си човек знае какво иска да работи и този, който създава приспособяваща се към промените среда с мрежа от подкрепящи връзки, поддържа способността за развитие и стига до по-добре фокусиран професионален избор.

            Застоят е еволюционна част от нашия растеж и развитие като човешки създания. Професионалният застой не е на всяка цена символ на провал.Може да се окаже добра възможност за временно спиране и вслушване във вътрешния ни глас и потребности и да е вид помощ да разпознаем важни модели на поведение. Когато разпознаем определени повтарящи се модели, може би ще разберем и какво ни е довело до изчерпването и кое е това, което ще ни отведе до нов растеж. Застоят е край, но е и начало- често пъти болезнено, объркващо и фрустриращо. Но ако се изправим срещу него е по-добре да го приветстваме и да се справим с него. То само ще ни обогати.

            Ще ви изброя 10 категории на професионален застой, с които хората най-често се сблъскват:

1.      Забранено ми е да осъществя истинския си избор на кариера.

Много често затрудненията, които изпитваме при избора си, лежат в миналото. Голяма част от хората се изправят пред класическия конфликт на неосъществения родител – родителят, който иска мечтите на децата му да се осъществят, но не може да го позволи. Вътрешната болка и несъзнаваната ревност са свързани с чувството на родителя, че самият той е пропуснал своя шанс. Родители, на които е било отказано позволението да осъществят истинския си избор, на свой ред не са способни да позволят на децата си да го сторят.

2.      Забранено ми е да знам, че изборът е мое право.

Към тази категория могат да се причислят хора, на които им е отказано позволението да знаят какво искат да правят , как или какво да изберат. Това често се случва на деца, чиито родители са разведени формално или емоционално.

3.       Не зная какво да избера или как да го правя.

Тази категория включва хора, които предпочитат да не знаят какво искат да работят и толкова. Най-известен от тази категория е Питър Пан. Очевидно той не е имал никакво желание да живее в реалността.

            Вечният студент, който никога не успява да завърши, е съвременното превъплъщение на Питър Пан. Той скача от една специалност на друга, сменя курсовете си и когато го попитат с какво се занимава, обикновено отговаря: Още съм в университета, т.е „Не съм избрал още, защото не знам.”

            В категорията „Не знам” попадат и децата, които се подчиняват на професионалния избор , който правят родителите им за тях , а после се подчиняват и на социалните норми в обществото. Много от тях остават недоволни от живота учители, лекари или инженери, които са избрали занятие, каквото се е очаквало от тях да изберат, но в повечето случаи то не съвпада с вътрешните им потребности. Това води до хронично недоволство и безкрайна търсене на професионално удовлетворение.

4.      Забранено ми е да приема, че изборът е подходящ за мен.

Съществуват и един такъв тип хора, на които е позволено да избират и да намерят удовлетворение, но на които не е позволено да признаят това нито външно, нито дори пред самите себе си.

            Хора, които преживяват такъв вид забрана, са по-скоро деца на родители, които са живели с непрекъснатото чувство за неосъщественост.

5.      Не зная как да реализирам изборите си.

Към тази категория можем да причислим хората, които знаят какво искат, но не знаят как да стигнат до него или какви професионални инструменти трябва да си набавят. Такива хора са изложени на големия риск никога да не получат удовлетворение. Сред тях са мнозина очарователни , доказани таланти, които се отличават с упоритост и смелост, но които не могат да фокусират своите възможности и да направят решителния скок. Виждат ясно целта, но не могат да определят пътя или средствата, които ще ги отведат до нея. 

6.      Не искам да знам какво е истинското ми призвание.

Тази категория включва хора с прекалено големи очаквания за себе си, за които е почти невъзможно да приемат истината за призванието си, тъй като посвещаването изисква цялото им съществуване и може да застраши истината им за себе си.

Съзнавайки това и тъй като в концептуалния им свят няма място за компромис, те понякога предпочитат да стоят отстрани, докато обстоятелствата се променят в тяхна полза. Тук спадат и перфекционистите. Те си поставят точни задачи, но пътеката за реализация е толкова мъчителна, че някои предпочитат да се откажат, преди да са поели по нея. Потребността от съвършенство е жестоко нещо.

7.      Нерешителен съм, но дълбоко в душата си знам какво искам да правя.

Взимането на решения означава поставяне на граници- нещо, което е проблем за мнозина, които трудно се спират на определен избор.

8.      Нерешителен съм и не мога да се спра на никакво решение.

Много талантливи хора не могат да направят избор. Те се наслаждават на професионалните си победи и сменят професия след професия. Залъгват се , че някъде има още някакво занимание, което не са открили. Такива хора изпитват проблем да се ангажират дългосрочно с каквото и да било. Колкото повече се задълбочава връзката им с някого или с някакво занимание, толкова по-задушени се чувстват и бързо търсят най-близкия изход, за да могат отново и отново да повторят този цикъл.

9.      Професионалният ми избор е повлиян от преживяна лична драма.

В тази категория влизат всички онези, които  са преживели тежка травма, отклоняваща първоначалния им избор от естествения път.

10.  Кариерата ми е повлияна от борбата ми да се справя с неща, преживени в детството.

Последната група се състои от хора, които в ранен етап от живота са минали през събитие, което продължава да ги блокира в приложението на дарбите им. Някои от тях дори се опитват да превърнат тази случка в своя професия.

Всеки процес на осъзнаване на случващото се и на неговото значение изисква сериозна инвестиция и ангажимент. Бъдете смели и не се страхувайте да търсите и намирате себе си! И най-важното – никога не се разделяйте с мечтите си!

КАК ДА ИЗЛЕЗЕМ САМОСТОЯТЕЛНО ОТ ДЕПРЕСИЯТА?

Депресия ... Когато сме млади си мислим, че това не се отнася за нас! И вече малко пораснали, поработили в екип в продължение на няколко години, изпълнявайки всички задачи навреме, ние разбираме, че младежкият ни ентусиазъм е изчезнал, че все по-трудно можем да си отдъхнем пълноценно и изведнъж започваме да се чудим как да се измъкнем от депресията.
Понякога изглежда така, сякаш целият свят е против нас: нещата не вървят, взаимоотношения с други хора са проблемни и ние постоянно сме недоволни и неудовлетворени от себе си. Обикновено всичко това свършва с депресия. И така, какво е това и "как да се отнасяме към нея?"
В психологията зад термина "депресия" стои психично разстройство, при което човек губи способността да се радва на живота.
В действителност в депресия може да ни вкарат не само сериозни проблеми, но също така и различни дребни неща, които изведнъж ни се стоварват върху главата.
За да излезем от депресията самостоятелно е необходимо първо да осъзнаем, че се намираме в нея и да потърсим причините за нейното възникване.
Преодоляване на мързела
Обикновено един от основните симптоми на депресията е мързела и нежеланието да се прави каквото и да е. Понякога човек е готов да се търкаля в леглото дни наред. Тук изходът е само един - да започнем да се борим с този проблем. Дори ако сме в отпуска или през почивните дни, да станем сутрин, да си оправим леглото, да вземем контрастен душ, да се приведем в ред и да се захванем с работа. Дори работата да не е много важна и да не е много спешна, в този момент тя е от жизненоважно значение за нас.
Физическо натоварване или занимание със спорт
Спортуване или основно почистване. Физическите упражнения осигуряват необходимото натоварване на организма, "изваждат" от главата ненужните и затормозяващи мисли.
Здравословна диета
Отказът от храна, физическото и умствено изтощение - също са резултат от депресия. Ако нямаме никакъв апетит и не ни се иска храна, хубаво е да си припомним любимите ястия. Чаша от любимия сок или палачинките на баба със сладко от вишни ще повдигнат настроението на всеки. Наличието в менюто на повече плодове и зеленчуци ще ни зареди с бодрост и жизнени сили.
Но не трябва да решаваме проблемите си със пакетче бисквитки или други сладки изкушения. Впоследствие това задълбочава депресията за неопределено време, поради натрупването за кратко време на излишни килограми. За жените това не са просто килограми, а истинска трагедия!
Общуване
По правило, човек, намиращ се в депресивно състояние, избягва всякаква комуникация и не иска да вижда никого. Това е погрешно. Не е нужно да се затваряме в себе си и да подхранваме своите проблеми. Не трябва да отказваме срещи с приятели, предложения от млади хора и роднини. В светлината на прожекторите, там където животът кипи, много скоро няма да остане и следа от депресия.
Труд
Работата най-добре може да ни помогне да излезем самостоятелно от депресията. Потапяйки се в работните проблеми, веднага ще изместим личните на заден план. Ако не обичаме това, което правим (сега е често срещано), трябва да помислим за нещо, което ни е по душа. То трябва непременно да ни радва и вдъхновява. Нека си припомним своите детски мечти, които по някаква причина не сме могли да осъществим. Както знаем, мечтите имат свойството да се сбъдват, особено ако положим известни усилия в тази посока.
С други думи, да си оставим колкото се може по-малко свободно време и да се постараем да бъдем винаги заети с работа и да сме в постоянно движение. Не напразно казват, че движението е живот.
Да се научим да се радваме на малките неща.
Депресираният човек до толкова зацикля в себе си и в своите проблеми, че престава да забелязва живота, такъв какъвто е и той преминава незабелязано покрай него. Трябва да положим усилия и да не позволяваме на временната слабост да ни лиши от удоволствието да виждаме живота всеки ден и всеки миг, да се наслаждаваме на всичките му прелести.
Да не мислим само за себе си
В състояние на депресия човек не вижда никой и не разбира нищо, освен собствените си преживявания. Не трябва да позволяваме да затънем в собствените си проблеми, те не са най-лошото нещо в живота.
Нека помислим за това, че някъде други хора, например, нямат какво да ядат или няма къде да живеят или губят любим човек. Осъзнавайки това, всички наши проблеми ще ни се сторят толкова малки и безобидни, че е излишно да се притесняваме за тях. Нека не бъдем егоисти и да се огледаме наоколо, възможно е на някой от нашите близки или приятели, наистина да му се е случило нещо лошо, а ние да не забелязваме или да не искаме да забележим.
Да осъзнаем своята значимост
Понякога причина за възникването на депресията става мисълта за нашата безполезност и ненужност в този свят. Това обикновено се случва след развод, загуба на работа, неосъществени плановете или несбъднати мечти. Първо, трябва да осъзнаем, че не сме всесилни и не всичко ни е подвластно.
Ако в даден момент нищо не ни се получава и буквално всичко се обърка, това не е причина да се отчайваме и потискаме.
Да, понякога хората правят грешки, да, понякога нещата не вървят добре, но това е само понякога. В крайна сметка, всяка грешка и несполука е просто придобиване на опит или урок, който ще ни помогне в бъдеще да не грешим. Ние трябва да се учим да гледаме на нещата от живота под различен ъгъл, защото всичко е относително. В никакъв случай не трябва да се корим и принизяваме, съвсем друго нещо е конструктивната и обоснована критика от време на време.
Почивка
Това е най-добрият лек за всички болести. Ако можем да отидем някъде по-далеч от дома, да сменим обстановката, трябва да се възползваме от това веднага. Ако се наложи може да си вземем неплатен отпуск и да си позволим малко да си отдъхнем. В края на краищата не можем постоянно да решаваме безкрайни проблеми и да се справяме със сложни ситуации.
Не си струва да прекарваме свободното си време у дома, тъй като в този случай не можем да избягаме от проблемите. Най-доброто "лечение" на депресията е със слънчеви лъчи, топло море, танци до припадък. Нищо чудно, защо много момичета пишат по форумите: "Само една нощ луди танци с безгрижни приятели и отново съм примерна съпруга и майка".