понеделник, 20 февруари 2017 г.



За различните видове професионална безизходица и пътешествието отвъд тях!

От Елена Миткова

            В различните периоди от живота, всеки от нас изпитва в различна степен незадоволеност от позицията, която заема, въпреки че няма представа какво да прави. Един от първите въпроси, който трябва да си зададете в такъв момент е: „Ако нямах никакви ограничения и нямаше за какво да се тревожа, какво бих избрал да правя?” Ако няма препятствие пред вас – реално или въображаемо, какво бихте си мечтали да постигнете?
            Честният отговор на тези въпроси ще ви даде възможност да погледнете онова, което наистина бихте искали да правите в този живот. Щом се освободите от преструването, страха и липсата на вяра, ще можете да видите истинските си цели. Нещо повече - ще можете да обмислите обстоятелствата, които си мислите, че ви ограничават. Подобни прозрения са суровият материал за подготвителната работа. Някои елементи от вашия живот, които вярвате, че са налице, може и да не са. Може да откриете страхове и очаквания, които се оказва, че задържат развитието ви. Нови идеи е възможно да изплуват – директно или косвено, например, когато си кажете: „Харесвам рисуването, но работя в сферата на технологиите, а и това е добра професия”.
             Не всеки, който работи в сферата на технологиите, е богат и не всеки художник е беден.Определящият фактор е степента, в която работата и този, който я върши, си подхождат.Колкото повече внимание отделяте на основните си потребности, толкова по-успешни ще се чувствате.Това е ключът към продуктивността и творчеството в един подвижен и конкурентен пазар, където са важни бързата и точната реакция на променящите се изисквания.
            Обикновено дълбоко в себе си човек знае какво иска да работи и този, който създава приспособяваща се към промените среда с мрежа от подкрепящи връзки, поддържа способността за развитие и стига до по-добре фокусиран професионален избор.
            Застоят е еволюционна част от нашия растеж и развитие като човешки създания. Професионалният застой не е на всяка цена символ на провал.Може да се окаже добра възможност за временно спиране и вслушване във вътрешния ни глас и потребности и да е вид помощ да разпознаем важни модели на поведение. Когато разпознаем определени повтарящи се модели, може би ще разберем и какво ни е довело до изчерпването и кое е това, което ще ни отведе до нов растеж. Застоят е край, но е и начало- често пъти болезнено, объркващо и фрустриращо. Но ако се изправим срещу него е по-добре да го приветстваме и да се справим с него. То само ще ни обогати.
            Ще ви изброя 10 категории на професионален застой, с които хората най-често се сблъскват:

1.      Забранено ми е да осъществя истинския си избор на кариера.

Много често затрудненията, които изпитваме при избора си, лежат в миналото. Голяма част от хората се изправят пред класическия конфликт на неосъществения родител – родителят, който иска мечтите на децата му да се осъществят, но не може да го позволи. Вътрешната болка и несъзнаваната ревност са свързани с чувството на родителя, че самият той е пропуснал своя шанс. Родители, на които е било отказано позволението да осъществят истинския си избор, на свой ред не са способни да позволят на децата си да го сторят.

2.      Забранено ми е да знам, че изборът е мое право.
Към тази категория могат да се причислят хора, на които им е отказано позволението да знаят какво искат да правят , как или какво да изберат. Това често се случва на деца, чиито родители са разведени формално или емоционално.

3.       Не зная какво да избера или как да го правя.
Тази категория включва хора, които предпочитат да не знаят какво искат да работят и толкова. Най-известен от тази категория е Питър Пан. Очевидно той не е имал никакво желание да живее в реалността.
            Вечният студент, който никога не успява да завърши, е съвременното превъплъщение на Питър Пан. Той скача от една специалност на друга, сменя курсовете си и когато го попитат с какво се занимава, обикновено отговаря: Още съм в университета, т.е „Не съм избрал още, защото не знам.”
            В категорията „Не знам” попадат и децата, които се подчиняват на професионалния избор , който правят родителите им за тях , а после се подчиняват и на социалните норми в обществото. Много от тях остават недоволни от живота учители, лекари или инженери, които са избрали занятие, каквото се е очаквало от тях да изберат, но в повечето случаи то не съвпада с вътрешните им потребности. Това води до хронично недоволство и безкрайна търсене на професионално удовлетворение.

4.      Забранено ми е да приема, че изборът е подходящ за мен.
Съществуват и един такъв тип хора, на които е позволено да избират и да намерят удовлетворение, но на които не е позволено да признаят това нито външно, нито дори пред самите себе си.
            Хора, които преживяват такъв вид забрана, са по-скоро деца на родители, които са живели с непрекъснатото чувство за неосъщественост.

5.      Не зная как да реализирам изборите си.
Към тази категория можем да причислим хората, които знаят какво искат, но не знаят как да стигнат до него или какви професионални инструменти трябва да си набавят. Такива хора са изложени на големия риск никога да не получат удовлетворение. Сред тях са мнозина очарователни , доказани таланти, които се отличават с упоритост и смелост, но които не могат да фокусират своите възможности и да направят решителния скок. Виждат ясно целта, но не могат да определят пътя или средствата, които ще ги отведат до нея. 

6.      Не искам да знам какво е истинското ми призвание.
Тази категория включва хора с прекалено големи очаквания за себе си, за които е почти невъзможно да приемат истината за призванието си, тъй като посвещаването изисква цялото им съществуване и може да застраши истината им за себе си.
Съзнавайки това и тъй като в концептуалния им свят няма място за компромис, те понякога предпочитат да стоят отстрани, докато обстоятелствата се променят в тяхна полза. Тук спадат и перфекционистите. Те си поставят точни задачи, но пътеката за реализация е толкова мъчителна, че някои предпочитат да се откажат, преди да са поели по нея. Потребността от съвършенство е жестоко нещо.

7.      Нерешителен съм, но дълбоко в душата си знам какво искам да правя.
Взимането на решения означава поставяне на граници- нещо, което е проблем за мнозина, които трудно се спират на определен избор.

8.      Нерешителен съм и не мога да се спра на никакво решение.
Много талантливи хора не могат да направят избор. Те се наслаждават на професионалните си победи и сменят професия след професия. Залъгват се , че някъде има още някакво занимание, което не са открили. Такива хора изпитват проблем да се ангажират дългосрочно с каквото и да било. Колкото повече се задълбочава връзката им с някого или с някакво занимание, толкова по-задушени се чувстват и бързо търсят най-близкия изход, за да могат отново и отново да повторят този цикъл.

9.      Професионалният ми избор е повлиян от преживяна лична драма.
В тази категория влизат всички онези, които  са преживели тежка травма, отклоняваща първоначалния им избор от естествения път.

10.  Кариерата ми е повлияна от борбата ми да се справя с неща, преживени в детството.
Последната група се състои от хора, които в ранен етап от живота са минали през събитие, което продължава да ги блокира в приложението на дарбите им. Някои от тях дори се опитват да превърнат тази случка в своя професия.


Всеки процес на осъзнаване на случващото се и на неговото значение изисква сериозна инвестиция и ангажимент. Бъдете смели и не се страхувайте да търсите и намирате себе си! И най-важното – никога не се разделяйте с мечтите си!

Няма коментари:

Публикуване на коментар